Ихтиман се намира в котловина, обградена от живописната Ихтиманска Средна гора. Котловината, в която са оставили следи от своето присъствие различни племена и култури. Това се обяснява с известния още през древността международен път. Първите следи са от енеолитния човек, оставил своите поселища. През VI столетие пр. н. е. в района на Ихтиман се установяват бесите, едно от най-храбрите и войнствени племена, оставили следи от значителна материална и духовна култура. От сведенията на Тукидит става ясно за познаването и ползването на пътя, започващ от Белград през Ниш и Сердика, Ихтиманското поле, Филипопол, Одрин и стигащ до Константинопол. Този път има комуникационно, икономическо, културно и стратегическо значение за Тракия. Важни стратегически пунктове на този път са проходите при Вакарел и Траянови врата. През втората половина на I век при днешния Ихтиман се появява претория или таберна, известна под името Хелице. Тази крайпътна станция e предшественик на днешният град Ихтиман. След Хелице следва крайпътна станция при Мирово и при Траянови врата. Около нея започват да се изграждат укрепителни съоръжения от Теодосий I (379–395 г.) до Юстиниян I (527–565 г), докато се стига до изграждането на сложна фортификационна система в прохода. Това се налага поради започналото велико преселение на народите. Проходът е преграден с отбранителна система, в която се намира прочутата Траянови врата. За враговете пътят трябва да бъде трудно достъпен. Освен намиращите се в околността калета, се изгражда и укрепеният град Стопинион. Той остава завинаги в историята на България с блестящата победа на самуиловите войни над византийските войски на Василий II на 17 август 986 г. През ХI и ХII в. по пътя загромоляват железните стъпки на Първи, Втори и Трети кръстоносен поход. Минали през Средец, кръстоносците от Третия поход стануват в Стипон през август 1189 г. През 1371 г. Стипон е превзет от войските на османския предводител Лала Шахин. Значителна част от бранителите и жителите на града крепост загиват, друга част се спасява в Самоковската крепост, а трета е откарана в робство. Тежки са вековете на османското владичество. Започва една трудна, жестока, продължителна борба. Около Траянови врата се появяват първите хайдути. Това място става страшно за поробителя, а народът запява първите юнашки песни. Името Ихтиман се среща едва след падането на града под османско робство. Според една от версиите наименованието на Ихтиман произлиза от турската дума “ах-ду-аман”, която в превод означава “задължение, молба”, или от арабски произход и означава “сключване на мир”. От пътеписите на много чужденци, минали през нашия град, знаем, че в първите векове на османско робство Ихтиман е бил без християнски храм, но православната християнска вяра е онзи щит, който съхранява българщината. След продължителни усилия през 1835 г. се построява църквата “Успение Пресвета Богородица”. Голямо участие при издействане на фермана и построяването на храма взимат Станоя Балабанов, както и настоятелите и дарителите Ласко и Спас. През пролетта на 1876 г, връх Еледжик приютява въстаниците от околните села и се превръща в укрепен лагер, където възторжено е посрещната хвърковатата чета на Бенковски. След упорити сражения въстаниците са принудени да отстъпят пред многочислената и добре въоръжена армия башибозук. Жестокото поражение на Априлското въстание довежда до Руско-турската освободителна война. На 25 декември 1877 г. войските на генерал Гурко заедно с генерал Шувалов освобождават града. Жестоките клаузи на Берлинския договор помрачават радостта от свободата. Ихтиман остава в пределите на Източна Румелия. В борбата за Съединението населението на ихтиманско взема дейно участие. Най-ярко участие в борбата за Съединение вземат Михаил Сестримски, Захари Ласков, Хр. Димитров и др. На 6 септември 1885 г. е обявен акта на Съединението. След Съединението на България се откриват различни учреждения. Учредяват се множество партии. Започват предизборните борби за установяването на една или друга власт. На 9 юни 1923 г. след като е свалено чрез преврат правителството на Александър Стамболийски, земеделците в района се вдигат на въстание, което завършва с поражение. Тогава през есента на с.г. Българскта комунистическа партия се вдига на въстание за установяване на работническо-селска власт, в което ихтиманските комунисти и леви земеделци взимат масово участие.