|
ОСТРОВЪТ НА РОБИНЗОН И МОЯТ ОСТРОВ В ИХТИМАН
з съм Христиана Александрова - ученичка от Х клас в СОУ „Христо Ботев”. Спечелих І-во място в тазгодишната олимпиада по български език и литература. След първия кръг се класирах за втори, където темата, върху която писах интерпретативно съчинение, беше „Робинзон Крузо и светът, който той си създава на острова”. Падна ни се доста интересна тема, която беше сравнително лесна за разсъждения. Справих се добре, защото бях подготвена и уверена в знанията си.
Идеята, която е внушена в творбата на Даниел Дефо, има за цел да покаже колко силна и борбена личност може да бъде човек в стремежа си да запази себе си, вярвайки до последно, без да губи надежда. Именно такъв е героят на Дефо - човек, за който всяко премеждие е възможност за нова усмивка - усмивката от поредната преодоляна трудност. Символ на произведението е смисълът, който то носи - никога да не губим вяра в себе си и в своите възможности и никога и пред нищо да не се предаваме.
Така както Робинзон Крузо създава свой собствен свят на един безлюден и неприветлив остров, така и ние – по-младото население в нашия град, сме си изградили някаква „територия”, както в личен, така и в социален аспект. В тази наша „територия” ние внимателно подбираме кой да прекрачи нейните граници - кой да допуснем до себе си. И всеки ден се сблъскваме с премеждия и преживяваме трудни моменти. Е, може за възрастните да не са нищо особено, но за нас са големи. Често възниква въпросът: „Какви ли сериозни проблеми може да има един 17-годишен младеж?” Да, може би е така, може тревогите ни да са малки, но в този момент ние разсъждаваме така. Та нима родителите ни не са били млади, нима не са се чувствали по този начин? Аз съм сигурна, че и те като нас едно време са се притеснявали за същите „малки проблеми” -училище, приятелство, любов… Всъщност като се замисля, тези незначителни трудности след време се превръщат в значителни. Така че дори и възрастните се сблъскват с тях. И всеки е създал свое собствено островче в един малък океан - това е нашият град, това е Ихтиман. Тук всеки намира поле за изява, тук всеки намира подкрепа и верен приятел. Разбира се, не липсват и трудности, но както Робинзон се учи да посреща ударите на съдбата смело и с усмивка, така и ние се възползваме от всеки тежък момент - да извадим поука от него, за да не повтаряме стари грешки.
Има много общо между Ихтиман и Робинзоновия остров -конфликти, радости, тревоги, та дори и поезия. Но най-важното е, че където и да сме - дали на приказния остров или в родния град, трябва да бъдем силни, смели и амбициозни натури.Трябва да се борим за щастието си и да даваме всичко от себе си, за да постигнем успехи!
Христиана Александрова
Х клас, СОУ „Христо Ботев” |
