|
На 7 септември в следобедните часове отново лумнаха опустошителните огньове и отново край Вакарел. Това повтарящо се седмица след седмица огнено бедствие във Вакарел вече буди основателни въпроси за умишлените действия, водещи до опожаряването на голяма част от вакарелското землище. Не помогнаха предупреждения за опасността от играта с огъня. Не се сепнаха подпалвачите от гледката с пожарите и пепелищата след тях. Не се спряха да създават проблеми на пожарната служба, на общината, на кметството във Вакарел и на Държавното горско стопанство. Не се запитаха, явно, на каква стойност са материалните щети от безчинствата им. Не си зададоха въпросите колко часове на безсъние струват тези подпалвания на отговорните служители. И докога може да продължи това криене и игра с огъня. Все някой ден може да попаднат в обкръжението на този огън самите подпалвачи. И едва тогава ще си зададат въпросите, ако имат време, които сега си задават съвестните граждани.
Този път гореше землището на махала Бальовци. Пожарът възникна след събор в махалата. Веднага се организира събирането на гасаческите групи и извозването им до мястото на пожара. Отзоваха се 40 човека. Участваха пет противопожарни автомобила и два трактора.
Половин час след полунощ пожарът бе локализиран. Загубите в горския фонд са около 100 дка иглолистни култури и 750 дка сухи треви и храсти в полския фонд.
И докато служителите от вече споменатите служби се бореха със стихията, с тъмнината, с храстите, препречващи в тъмнината пътя им, с наклонения терен, то в тези решителни за овладяването на пожара часове, подпалвачите със сигурност не са били сред гасаческите групи. Те кротко и безотговорно са се скрили в бърлогата си и навярно са изпитвали задоволство, или както казват от гасачите, са ни гледали сеира. Тези хора заслужават похвала и уважение за безотказното им явяване на мястото на събитието независимо от деня и часа на повикването. |
