|
Заглавието на пиесата „Капан” някак натрапчиво ми се върти в мислите. Дали е съвпадение!?! И ме отнася в друга посока…
Попаднеш ли в капана на любовта към театъра – няма измъкване! Дали времето, както казват, лекува? Ромео Метанов опроверга тази баналност! Мнозина си спомнят, връщайки се в годините назад, театралните представления и кафе-театъра, свързвайки ги с неговото име…Той се завърна към сцената след дълга пауза. Но водеше подкрепления... Разчитайки на зрелостта и уловил младежкия ентусиазъм, събудил сякаш заложената у всеки един дарба, на снощния спектакъл бяхме свидетели на едно ново начало.
Увереност лъхаше от сцената, може би заради присъствието на самия режисьор там. Ръкопляскане по време на пиесата и откровен смях се чуваха от залата. През цялото време публиката съпреживяваше случващото се и „участваше” в действието. Наистина, в последните години липсата на театъра като сценично изкуство бе осезателна в града. Да пожелаем успех на възродената традиция, защото вие, самодейците – представители на различни поколения - имате какво да ни дадете! Създадохте правдоподобни образи чрез жестове, употреба на гласа и взаимодействие на сцената. Запълнихте пространството и изразихте емоция… Какво повече да искаме – ние зрителите!
Любовта към театъра и талантът са неудържими – избухват, независимо от обстоятелства и време… Поздравления!
Ю. Атанасова |
