Св. Йоан Златоуст, чиято памет почита Православната църква днес, се е родил в 347 г. в Антиохия. Той получил добро за времето си образование, като завършил школата на известния ритор Ливаний, след това завършил християнско богословие при Картерий, най-добрия християнски учен от това време, и при Диодор, впоследствие епископ Тарсийски. Св. Йоан прекарал 6 години в пустинята, като 2 от тях в пълно уединение. Там той написал "Слово за свещенството". Смятано за най-добро от светоотеческите писания, то изобразява какъв трябва да бъде християнският пастир и какви са задълженията му. След завръшането си в Антиохия през 381 г. той бил посветен за дякон. Посещавал богатите, измолвайки подаяния за бедните, на които той, обхождайки домовете, раздавал милостиня. Проповедите му, пълни с любов към обидените и угнетените, събирали огромен брой слушатели и били произнасяни с изключителен проповеднически дар.
В 397 г. Йоан, смирен Антиохийски презвитер, бил избран за архиепископ на Константинопол. Голяма част от парите, отпускани за негова издръжка, той давал за бедните и построил в Константинопол няколко болници и приюти. Дейността на свети Златоуст в помощ на бедните срещнала недоволство сред състоятелните слоеве на населението, предизвикала гнева и на императрица Евдоксия. През 403 г. св. Йоан бил изпратен на заточение, после върнат в Константинопол, но през 404 г. отново изпратен на заточение, където и починал на 14 септември 407 г. |