|
Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух.
Известни български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.[1] Първоначално като будители се определят просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите можем да отнесем всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина. |
