|
Поезията е навсякъде около нас - тя изпълва живота ни
Поезията - тя е наука за живота. Във всяко литературно произведение се крие някаква поука, разкриваща едни от най-важните неща в живота. Тихият пролетен дъжд - той е образът на изтелелите искрици, изгубените надежди и мечти, които може би най-сетне са щели да се сбъднат, но изведнъж всичко рухва. Дъждът е тих, защото е от сълзи. Поезия се ражда от тъгата и мъката ни. Има я и в мечтите ни. Изгряват надежди, но те са породени от приказките, които винаги имат щастлив край. В живота тези неща често са невъзможни. Но за желаното бихме дали каквото и да е, не осъзнавайки, че всичко е свършило, че няма надежда. И в този път към възможното от невъзможното, ние правим едни от най-големите си и непростими грешки. И така в сълзи, възторг и уплаха искриците изтляват.
Поезията - тя е в живота, в жаждата за щастие. Материалното е жизнено необходимо, но не бива да е самоцелно, защото най-важното е да си щастлив, дори и да си бедняк. Щастието и любовта са най-голямото богатство. Любовта, та тя е живот, тя е най-възпяваното чувство от поетите. Живеем за нея, правим всичко за нея, понякога и лошо, и хубаво. Всички казани мъдрости от преживелите вече това чудо са най-голямата ни опора и утеха. Когато преживяваме тежък момент, търсим начин как да го преодолеем. Затова е важно всички да четем, не защото трябва и някоя госпожа е казала, ами заради самите нас, за да знаем как да живеем и да не се саморазрушаваме. Казваме си, че има толкова много мъдри мисли, а някои са толкова безсмислени. Не, няма безсмислици! Просто в този момент не ги разбираме, защото нямаме сходни преживявания с автора им.
Тук се намесва вярата и необходимостта от нея. Всеки вярва в това, от което се нуждае. Но две са най-важните неща, които трябва да знаем. Няма невъзможни неща и - ако има любов, тя ще победи! Поезията и времето - те са най-добрите ни учители и приятели. Да не бързаме да се опитваме да правим от невъзможното - възможно, защото ако е писано, то ще стане. Така само караш искриците да изтлеят и да завали тихият пролетен дъжд.
Тихият пролетен дъжд,
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне!
Поезията ни съпътства и в щастие и в нещастие. Има я дори в дребните неща: разцъфнало цвете, полет на птица, многозначителен поглед, нежно докосване, топла прегръдка... Но трябва да имаш очи, за да я видиш и сърце, за я усетиш.
Ивана Георгиева
осми „а” клас, СОУ „Христо Ботев”
|
