|
Йорданка Балканджийска от Ихтиман на 11 януари 2009 г. навърши 100 години. По този повод тя получи поздравления от президента на Република България Георги Първанов. Беше удостоена с внимание и от общинското ръководство, което й поднесе своите пожелания за здраве. Клубът на пенсионерите също уважи юбилярката и я поздрави.
На тържеството баба Данче, отрупана с цветя и с внимание, разказа спомени от нейната младост. Припомни си как е изглеждал Ихтиман в началото на ХХ век, кои са били известните ихтимански фамилии тогава, с какво са се занимавали ихтиманци, какви занаяти е имало. Изобщо животът е бил доста по-различен.
Юбилярката не пестеше думи на похвали за близките си хора. Многобройното й семейство, деца, внуци, правнуци – всички са добри с нея и това стопля дните й. “С това съм щастлива, че са добри”, казва рожденичката, от която лъха такава енергия, а от очите й искрят дяволити огънчета, че ако не знаеш на каква годишнина си попаднал, едва ли ще причислиш тази жизнена ихтиманка към столетниците.
Внуците се гордееха, че баба им на 100 години не престава да работи в градината. Миналата година тя я е обработвала сама. Не спира да работи. И сега плете, шие, доскоро е правила и килими. И докато те, двете поколения след нея, гледат телевизия, тя предпочита да изплете един чорап на машината. За баба Данче телевизията е губене на време. А тя няма такова.
От малка е свикнала да работи. Косила е наравно с мъжете. Не е пропускала и жътвите. И не само е въртяла сръчно сърпа, но и е пеела жътварските песни. Гостите поискаха да изпее нещо, но тя отказа. Не че не може, но както каза, дрезгаво излиза. Иначе текстовете ги помни, не е тя като други, които помнят преди 100 години какво е станало, но не знаят вчера какво са яли. Тя дори припомня на внуците си, когато нещо са забравили. И те знаят, че могат да й имат доверие.
Интересно е как баба Данче е достигнала до тази възраст. “Нямам кръвно. И сега нямам. Постила съм всеки петък 50 години.“ Пийвала си е по малко домашно приготвена ракийка и червено винце. Явно, че тази комбинация е животоспасяваща за ихтиманския климат. И води до пълноценен живот. А и работата в градииата не е за пренебрегване. Или както каза една от гостенките :”Теб работата те е крепила, бабо Данче.”
След 100 годишния си рожден ден баба Данче получи предложение от Историческия музей да бъдат записани спомените й за Ихтиман. Тя и внуците й приеха с охота предоставената възможност за изява, след като преминат студовете. За възрастови причини никой нищо не спомена.
|
