|
По инициатива на Световната здравна организация (СЗО) 31 май е обявен за Световен ден без тютюнопушене, който се отбелязва в целия свят от 1988 г. Към политиката за ограничаване на тютюнопушенето, която СЗО и Европейският съюз следват, България се присъедини активно с въвеждането на пълна забрана за пушене на закрити и някои открити обществени места от 1 юни 2012 г.
Мотото за 2017 г., определено от Министерство на здравеопазването е: „Тютюнът – заплаха за здравето и развитието”. Основна цел за отбелязването на Световния ден без тютюн е, да насърчава защитата на настоящите и бъдещи поколения не само от разрушителните здравни последствия, а и от социалните, екологични и икономически бедствия, свързани с производството и употребата на тютюн и излагането на тютюнев дим.
Тази година СЗО приканва всички страни да обмислят още по-строги мерки за борба с порока, като ускорят усилията за контрол на тютюна, което ще доведе до предпазване здравето на обществото от вредите, причинени от тютюнопушенето, както и до намаляване на ефекта му върху устойчивото развитие на всички страни, включително икономическото благосъстояние на гражданите.
Високият здравен риск, до който води тютюнопушенето, е обусловен от факта, че в цигарите се съдържат над 4000 химични вещества. От тях над 250 са определени като опасни, а 50 като канцерогенни (причиняващи рак). Поради тези причини СЗО и Европейската комисия водят политика за ограничаване на вредния навик във всички държави.
В глобален мащаб тютюнопушенето е една от доказаните водещи предотвратими причини за болестност и смъртност.
Близо 13 милиона души в ЕС страдат от едно или повече заболявания от 6-те основни категории болести, причинявани от употребата на тютюневи изделия (независимо дали става дума за цигари, пури, лули, или пасивно пушене): инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, запушване на артериите (особено на долните крайници) и други сърдечно-съдови заболявания; бронхит и други инфекции на долните дихателни пътища;хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/; Астма; рак на белия дроб; други видове рак - на панкреаса, на хранопровода и на стомаха, бъбреците, както и левкемия.
Влияние на пасивното тютюнопушене върху децата
Малките деца са подложени на особено висок риск в затворени помещения и ограничени пространства. Например в автомобили концентрацията на опасни химически вещества от тютюнев дим се увеличава близо 200 пъти при затворени прозорци.
Ето някои най-значими негативни ефекти, установени при проучвания на голям брой деца, посочени от Министерство на здравеопазването:
• В доклад на Кралския медицински колеж (Великобритания) през 1992 г. се изтъква, че всяка цигара, която бременната жена пуши, забавя скоростта на кръвния поток през плацентата, причинявайки учестена сърдечна дейност на плода;
• Недоносеността, раждането на мъртъв плод и вродените аномалии са по-чести, когато бременните жени са били изложени на тютюнев дим;
• Много бебета на бременни пушачки се раждат преждевременно и с тенденция към по-ниско тегло;
• Около 25% от случаи на внезапната детска смърт при видимо здрави деца („смърт в детското креватче") са свързани с тютюнопушенето на майката. Рискът почти се удвоява, ако майката пуши 20 и повече цигари на ден;
• Децата на майки-пушачки са с по-ниско тегло и имат по-слаба успеваемост в училище както в ранна, така и в по-късна детска възраст;
• Децата под 6-месечна възраст имат 3 пъти по-голяма вероятност да развият остро респираторно заболяване, включително пневмония. Ефектът е по-малко отчетлив при по-големи деца, които прекарват повече време вън от дома;
• По-продължителна кашлица и хрипове се наблюдават много по-често при деца на родители, които пушат вкъщи. При тези деца е повишен рискът от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония и бронхиолит;
• При деца на майки пушачки възпаленията на средното ухо са по-чести, в т.ч. с последващо отслабване на слуха.
Новите случаи на астма при деца на родители пушачи са с 50-100% повече, а пристъпите им са по-чести и по-мъчителни. По данни от проучвания в страни от Европейския съюз, деца, отглеждани в домове, където се пуши, са изложени на двойно по-голям брой риск от развитие на астматично заболяване. Детските респираторни заболявания, причинени от пасивното тютюнопушене, водят в зряла възраст до тяхното развитие и хронифициране.
Доказано е, че политиките за среда без тютюнев дим:
- Предпазват непушачите от експозиция на цигарен дим и намаляват негативния ефект от тютюнопушенето;
- Водят до намаляване на консумацията на тютюн;
- Стимулират отказването на употребата на тютюневи изделия;
- Намаляват пушенето при младите хора.
|
