|
„Братя! Часът на Съединението удари!“ Захари Стоянов
С патриотични песни в изпълнение на Духовия оркестър, пред сградата на Община Ихтиман се събра множество от желаещи да отбележат 130-та годишнина от обединяването на Княжество България с Източна Румелия. Оттам тръгна шествието до паметника на Съединението в града, в което взеха участие общинското ръководство – Калоян Илиев, кмет на Община Ихтиман и зам.-кметовете Георги Илиев и Тони Кацаров, общински съветници, представители на различни институции и фирми, танцов ансамбъл „Слънце”, граждани.
Пред паметника честването започна с двама водещи – Иван Чадаров и Велина Минева, които запознаха присъстващите с историческите факти, предшестващи този преломен за България исторически момент.
През юли 1878 година Берлинският конгрес разпокъсва Санстефанска България на три части. Създават се: Княжество България, Тракия е под името Източна Румелия, а Македония е оставена в Османската империя. Въпреки това, връзките между разделените български общности не секват. Особено интензивни са икономическите и културните контакти между Княжество България и Източна Румелия. Заражда се общонационално движение, което подготвя тяхното обединение. По подобие на революционните комитети от преди Освобождението е основан Български таен централен революционен комитет. Такъв е създаден и в Ихтиман. В някои селища на Източна Румелия се създават чети.
На 2 август 1879 г. е подписан специален акт, въз основа на който през 1880 година била определена и северната граница на Източна Румелия. По силата на това решение Ихтиман и селата около него станали гранична зона между Източна Румелия и Княжество България. В Ихтиман бил поставен граничен пункт. Тази изкуствено създадена граница разрушила вековните административни, икономически, църковни и родствени връзки между населението на Ихтиман, Самоков и София. Но още от обявяването на решението на Берлинския конгрес населението на Ихтиманско оказало решителна съпротива против откъсването на района от Княжеството.
Това положение раздвижило южнобългарското общество. То взело решение да се съберат през май в Сливен, за да обсъдят борбата за обединението. За делегат от Ихтиманско бил изпратен Захари Ласков, който взел участие в заседанията. Решено било центърът да бъде в Пловдив. Събранието взело и решение да бъде проведено военно обучение на младежи и възрастни, да се набави оръжие и да се организира подготовка за борбата. С тази задача в Ихтиман се заел Илия Куртев, който бил главен учител в Ихтиман през 1879 г. Той организирал военно обучение на млади и стари и открито агитирал сред населението за съединение.
Друг виден участник в борбата за Съединението бил Михаил Сестримски. Той дошъл в Ихтиман през 1880 г. като учител. Привлякъл голяма част от населението към идеите на Съединението и се превърнал в негов водач в справедливата борба. Заедно с другия деец – Никола Крапчански, успели до лятото на 1885 г. да увлекат населението в околията.
На 10 февруари 1885 г. в Пловдив се създал Български таен централно революционен комитет. Начело на комитета застанал Захари Стоянов. На 15 февруари комитетът изпратил писма до градове и села с призив да се създадат комитети. В Ихтиман такъв бил основан от Михаил Сестримски и Никола Крапчански. Под ръководството на Сестримски се създали и тайни комитети в селата. В състава на Ихтиманския околийски комитет влизали: М. Сестримски, Христо Кондурджията, Захари Ласков, Атанас Милчев, Христо Димитров и др. Това били все известни учители, общественици, занаятчии, хора, които се радвали на всеобщ и заслужен авторитет. Този комитет сплотил всички родолюбци в околията. В резултат от действията на комитета започнали да се провеждат митинги в различни селища.
БТЦК решил,че поради близостта си с границата Ихтиманският край е най-подходящ за преминаване на четите от Княжеството. През лятото на 1885 г. Ихтиманският таен комитет развивал активна дейност за подготовка на въстанието.
На 2 септември в Панагюрище, някогашната столица на Априлското въстание, трима панагюрци, без да имат известие от централния комитет, развяват специално направено знаме. Два дни по-късно жителите на село Голямо Конаре също въстават. На 6 септември военни дружини, които са извън Пловдив, са извикани в града да охраняват правителството от въстаници. Но генерал-майор Данаил Николаев заклева войниците във вярност към българския княз. Захари Стоянов и Иван Антонов съобщават на генерал-губернатора, че е свален от власт. Обявява се Съединението.
В Самоков Сестримски поръчал зелено копринено знаме с надпис „Силата прави Съединението”. Когато се завърнал на другата сутрин, 6-ти септември, в Ихтиман, имал известие от Пловдив, че през нощта там е провъзгласено Съединението. Ихтиманският таен комитет с тържествен камбанен звън събрал населението в двора на църквата. След пламенна реч на Михаил Сестримски е развято знамето и е обявено Съединението. Щастливи и дълбоко развълнувани, ихтиманци начело със знамето преминали в тържествено шествие из всички улици на града.
Тържествено слово произнесе кметът на Община Ихтиман - господин Калоян Илиев. Той подчерта:
„Има събития, които бележат цели епохи от развитието на държавите и остават дълбоко запечатани в националната памет. Има мигове, които предопределят съдбата на един народ за поколения напред.
За мен е чест да бъда тук, в този паметен ден, на този паметник, който е символ на нашето Съединение. Горд съм от факта, че нашите съграждани са взели участие в това велико дело - Съединението на Източна Румелия с Княжество България…
От дистанцията на времето, ние, признателните потомци, можем да кажем, че историята отсъди - Съединението е велико дело. Затова нека не забравяме заветът на борците за обединение: „Заедно можем да направим повече за България”!
Поднесени бяха венци от името на Община Ихтиман, Общински съвет, Политическа партия ГЕРБ, Общинско горско предприятие, всички детски градини и училища в общината, Народно читалище „Слънце”, Исторически музей, Българска социалистическа партия.
Събитието завърши с програма, подготвена от танцов ансамбъл „Слънце” и Духовия оркестър.
Снимка: Йоана Николова |
