|
Режисьорът успя да комбинира в единен пространствено-времеви континуум представата ни за Тартюф. Герой, който съществува извън рамката. Видяхме я материализирана на сцената, но действието се разви „въпреки” нея. Това бе, според мен, идеята на режисьорските решения. Всеки литературен жанр има характерен хронотоп, включително „Тртюф”, „разкрит” от Молиер не тук и сега. Чрез промяната на представата за времето, успешното решение за това как да изглеждат актьорите – с тениска и и шапка, с елегантна рокля или с визията на Тартюф, напомняща ни Бай Ганьо - моментално променя представата за пространството, променя и ситуирането на героите. Та те може да са тук и сега! Може да са на всяко едно място и във всяко едно време! Текстът е панхронен , т.е. извън времето, защото той е създаден като цяло, живее като цяло. Съответно неговото време е едно друго, вътрешно време (не е просто историческото време). Поражда се нов смисъл чрез подбран езиков материал, отразяващ паралелно оригинала и местното звучене. Сложен е този процес, в който художествената творба може да ни отведе към онова другото, което пречиства и което е идеята за истината. Деян Статулов ни предупреждава… На някои от афишите за спектакъла пишеше „WАNTED”. Той го намери и ни го показа. По недвусмислен начин заяви: „Долу Тартюф” и с част от декорите…
Ю. Атанасова |
